ПО̀ДСМЕХ, мн. няма, м. Остар. и диал. Обикн. с предл. н а. Присмех, подбив; подсмив. — Ти ще му свириш с булгарията и ще пееш на притеснителя български песни, като на подсмех за славянската свобода. Ст. Ботьов, К (превод), 9.
— Друга форма: п о̀ д с м и х.