ПОДСМЪ̀РЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от подсмърчам. Върху плоските покриви на кошарите седят деца и ни изпращат с подсмърчане. Й. Радичков, НД, 15. — Ний ще се върнем пак, мале, — утешаваше Панайотка майка си .. Но плачът избухва и в двора наново се разнасят оплаквания и подсмърчания. Д. Немиров, Б, 203-204.


Източник: Речник на българския език (онлайн)