ПОДЧА̀СЪК, мн. -ци, м. Остар. Воен. Подчаси. В поста бяха останали трима души: сухият и висок като върлина опълченец Хараламби беше часови, а подчасък беше Недю. Й. Йовков, Разк. I, 229.

— От рус. подчасок.


Източник: Речник на българския език (онлайн)