ПОДШУ̀ШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от подшушвам и от подшушвам се. В това време Трътко, кое с бутване, кое с подшушване, накара Калота да си тръгне. Н. Хайтов, Л, 39. Но един ден видях как дърворезачите.. влязоха вътре [в гостилницата]. Сякаш някой ми подшушна да ида и аз в „Шанхай“. Веднага се съгласих с подшушването и тръгнах. Й. Радичков, СК, 227.