ПОЕВРОПЀЙЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от поевропейча като прил. Който е придобил европейски черти, особености, характер, облик; европеизиран. У мене се пробуди едно неприятно чувство, някакво неразположение към тия поевропейчени българки, които пренебрегваха родния си език без нужда. Ив. Вазов, Съч. XI, 79. Махмуд бей не се здрависа с него [каймакамина] и това не отбягна от погледа на Станоя, който бе виждал поевропейчени турци в Истанбул да се поздравяват с ръкостискане. А. Христофоров, А, 288-289. Първата такава [двойна] звезда са открили арабските средновековни астрономи. Те са я нарекли Ел Гул (Дяволът).. Поевропейченото ѝ име е Алгол. Д. Пеев, 3, 16.