ПОЀТЧЕ, мн. -та, ср. Пренебр. Умал. от поет. Та малко ли стихосбирчици издаваха на собствени разноски поетчета, които имаха дързостта да се отбиват дори в сладкарница „Цар Освободител“! ВН, 1961, бр. 3077, 4. В газетите „Свобода“ и „Независимост“ .. българский читател срещаше цял ред остри, подигравателни и люти напомнювания, обърнати към всички български поетчета, писателчета и съчинителчета. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 2, 116.