ПОЗАБОГАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; позабогатèя, -èеш, мин. св. позабогатя̀х, прич. мин. св. деят. позабогатя̀л, -а, -о, мн. позабогатèли, св., непрех. Забогатявам малко, ставам по-богат. Може би причината за замрелите му чувства да беше и това, че Друмев позабогатя, получи някакво наследство и отвори кафене. К. Калчев, ЖП, 78. По тия години, наш българин.. като е гледал, че сичкият му труд, сичката му печалба е за изедници, никак не му е било присърце да се залови за някоя големичка работа, отдето да позабогатее. Ил. Блъсков, ПБ I, 1-2. „Брачний ни контракт е стар. Той бе направен, когато ний и двама бяхме бедни.. Сега като позабогатяхме ти стана друг человек.“ Н, 1884, кн. 5-6, 446.