ПОЗАВЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; позавъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Завъждам малко, известно количество. — И сте позавъдили вече имот. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 307. позавъждам се, позавъдя се страд. позавъждам си, позавъдя си възвр. — Нали бях пленник, позавъдих си коджа домазлък. Хр. Смирненски, Съч. III, 18.