ПОЗАГА̀РЯМ1, -яш, несв.; позагоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. позагоря̀л, -а, -о, мн. позагорèли, св., непрех. Загарям2 малко, леко; позагорявам. На кладенците Румяна идваше така, както бе ходила през деня по къра и лицето ѝ биваше позагоряло. Ил. Волен, ДД, 147. Вече позагоряла, земята блажено се отпусна под топлата ласка на първия пролетен дъжд. Ст. Марков, ДБ, 102. — То така да речеш, и инак — понамигна тя, — вдовичка, позагоряла за мъж, човещинка. Кр. Григоров, ПЧ, 130. Яденето позагоря.
ПОЗАГА̀РЯМ2, -яш, несв.; позагоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Загарям4 нещо (ядене или съд) малко, леко. Зачетох се и съм позагорила не само баницата, но и тавичката. позагарям се, позагоря се страд.