ПОЗАГРА̀БВАМ, -аш, несв.; позагра̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заграбвам2, присвоявам, обсебвам малко. И веднага мобилизирал цялата многолюдна челяд: двамата си братя, жени, деца. Най-напред оградили с трънки купеното, като позаграбили и от селската мера, тъй че мястото станало повече от четирийсет декара. Кр.

Григоров, ОНУ, 109. позаграбвам се, позаграбя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)