ПОЗАДА̀ВЯМ, -яш, несв.; позада̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Задавям2 малко, леко, слабо. Димът от цигарите го позадави, но той се изкашля и продължи да пуши.

2. Само нeсв. Задавям2 малко, лeко, слабо от врeмe на врeмe.

ПОЗАДА̀ВЯМ СЕ несв.; позада̀вя се св., непрех. 1. Задавям се малко, лeко.

2. Само нeсв. Задавям сe малко, лeко от врeмe на врeмe.


Източник: Речник на българския език (онлайн)