ПОЗАДЀЛЯМ, -яш, несв.; позаделя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Заделям малко, известно количество, брой. Позадeлих малко пари.
2. Само нeсв. Задeлям, отдeлям малко от врeмe на врeмe. През една фурна минава много брашно, не е трудно човек да позаделя по нещо. Й. Радичков, ББ, 73. Знаеш, на воденицата идват всякакви хора.., спорят там.., бистрят политиката. Тия, дето са по-отворени, по-харни хора, аз ги позаделям, меля им по-ситничко. Г. Караславов, ОХ III, 142. позаделям се, позаделя се страд.