ПОЗАКРЀПВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от позакрепвам1 и от позакрепвам се; позакрепяване, позакрепяне.

ПОЗАКРЀПВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от позакрепвам2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)