ПОЗАМЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; позамъ̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Замъгвам за малко или от време на време; позадрямвам. Облегнат на влажната стена, той позамъгваше, стресваше се от редки, далечни и тъпи удари [от конюшната]. Г. Караславов, Избр. съч. II, 227.