ПОЗАНЕМАРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от позанемаря като прил. Който е малко занемарен. Притегли един разкривен сив стол и се отпусна на него. Тя беше много угрижена, отслабнала, дори позанемарена като никога. Г. Караславов, ОХ II, 76.
