ПОЗАПЛА̀ШВАМ, -аш, несв.; позапла̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заплашвам (в
1 знач.) някого малко; посплашвам. [Йосиф] имаше пълна власт да ги [братята си] накаже.. Но той что стори? Като ги позаплаши нарочно, приказа им ся и.. рече им само това: „Поискахте да мя озлобите, но Бог ми помогна.“ С. Радулов, НД (превод), 104. позаплашвам се, позаплаша се страд.