ПОЗАПУСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; позапустèя, -èеш, мин. св. позапустя̀х, прич. мин. св. деят. позапустя̀л, -а, -о, мн. позапустèли, св., непрех. Запустявам1 малко. Нямаше кой да го копае и лозето позапустя. Δ Видя ми се, че селото е позапустяло.
