ПОЗАПУ̀ШВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от позапушвам2 и от позапушвам се.

ПОЗАПУ̀ШВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от позапушвам3 и от позапушвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)