ПОЗАСЛУ̀ШВАМ, -аш, несв.; позаслу̀шам, -аш, св., прех. и непрех. 1. Заслушвам малко. „Ей!“ — извика козарят. Позаслуша, планината мълчеше. Й. Радичков, СР, 23.
2. Само несв. Заслушвам малко от време на време. Нощем Леко Алексов позаслушваше бученето на реката, слухът му долавяше каменно скърцане. Й. Радичков, ББ, 82.