ПОЗАТУ̀ЛЯМ, -яш, несв. (диал.); позату̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Позатулвам. позатулям се, позатуля се страд.

ПОЗАТУ̀ЛЯМ СЕ несв. (диал.); позату̀ля се, св., непрех. Позатулвам се. Без малко остана да ни изтрепе, ако не беше ни дошло на ума да се позатуляме. М. Кънчев, В, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)