ПОЗАШЍВАМ, -аш, несв.; позашѝя, -ѝеш, мин. св. позашѝх, прич. мин. страд. позашѝт, св., прех. Зашивам3 (в 1 и 2 знач.) малко, набързо или от време на време. — И той измъкна отнякъде игла и конец, позаши един празен чувал и си направи нещо ка- то качулка. Ж. Колев и др., ЧБМ, 162. позашивам се, позашия се страд. и възвр.