ПО̀ЗИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. Който е свързан с позив (в 1 знач.); призивен. При достатъчно развита цивилизация, където въпросът за връзка с други разумни същества е назрял, може да се очаква, че специални предавателни антени непрекъснато излъчват позивни сигнали към някои планетни системи. ВН, 1961, бр. 2995, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)