ПОЗО̀БВАМ, -аш, несв.; позо̀бам, -аш и позо̀бна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. позо̀бнат, св., прех. 1. Зобам малко, кратко време или по малко. — Бабо, как да ти дам да позобнеш черешки. Ив. Вазов, Съч. VII, 108.
2. Само несв. Зобам от време на време по малко. От време на време позобваше от черешите и отново потъваше в четене. позобвам се, позобна се страд.