ПОИЗБУЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поизбуя̀, -уѝш, мин. св. поизбуя̀х, св., непрех. Избуявам малко, леко. Лозето беше поизбуяло, доста колове се бяха поизпочупили. Б. Геронтиев, Б, 18. Митата се острига предварително и до кожа. Само че бе избързал до две седмици .., косицата му пак поизбуя и рехаво замрежи грапавите белези — следи от детството. Р. Сугарев, СС, 86.