ПОИЗВЪ̀РТАМ, -аш, несв.; поизвъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизвъртя̀л, -а, -о, мн. поизвъртèли, прич. мин. страд. поизвъртя̀н, -а, -о, мн. поизвъртèни, св., прех. 1. Извъртам (в 1-4 знач.) някого или нещо малко, леко. Госпожа Калинова, като си поизвъртя главата, погледна мъжа си някак изниско и като че накриво. Т. Влайков, Съч. II, 169. Поизвъртях глава да видя има ли някой зад мене.
2. Само несв. Извъртам (в 1-4 знач.) някого или нещо от време на време малко, леко. поизвъртам се, поизвъртя се страд.
ПОИЗВЪ̀РТАМ СЕ несв.; поизвъртя̀ се св., непрех. 1. Извъртам се (в 1 и 2 знач.) малко, леко. Околийският началник поръча кафе и се поизвъртя към съдържателя, защото очакваше да завърже някакъв разговор. Г. Караславов, ОХ III, 370. Все пак [Василев] съумя, без сам да знае как, да се поизвърти в летежа си и да не падне по гръб. Съвр., 1980, кн. 1, 44. Стрелката на кантара се поизвъртя и отново зае предишното си положение.
2. Само несв. Извъртам се (в 1 и 2 знач.) от време на време малко, леко.