ПОИЗЖУ̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от поизжуля като прил. Малко, леко изжулен. На срещното седалище, в поизжулени дрехи, нехайно се излягаше на вътрешния ъгъл един хубавец. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 6. Поизжулени колене.
