ПОИЗЛИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поизлинèя, -èеш, мин. св. поизлиня̀х, прич. мин. св. деят. поизлиня̀л, -а, -о, мн. поизлинèли, св., непрех. Излинявам малко, леко. Блузата ѝ беше поизлиняла от дългото носене. ● Обр. Поизлинял беше Дунавът, три години суша вземат силата и на такава голяма река. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 171.