ПОИЗМА̀ЦВАМ, -аш, несв.; поизма̀цам, -аш, св., прех. Разг. Измацвам нещо малко, леко; поизмърсявам, поизцапвам, пооцапвам, понамацвам, поомацвам. — Пак трябва да си пера блузата — докато готвех, я поизмацах. поизмацвам се, поизмацам се страд. и възвр. Детето се поизмаца, докато се хранеше.

ПОИЗМА̀ЦВАМ СЕ несв.; поизма̀цам се св., непрех. Разг. Измацвам се малко, леко; поизмърсявам се, поизцапвам се, пооцапвам сe, понамацвам се, поомацвам се. Допрях се до боядисаната ограда и сакото ми се поизмаца. Δ — Подът се е поизмацал след гостите, измий го!


Източник: Речник на българския език (онлайн)