ПОИЗПА̀ДВАМ, -аш, несв. (рядко); поизпа̀дам2, -аш, св., непрех. Само мн. и З л. ед. Изпадам2 отчасти, не напълно. Застудя, листата поизпадаха. Δ Косата му побеля тук-там и поизпадва вече. Δ Зъбите ми поизпадаха.


Източник: Речник на българския език (онлайн)