ПОИЗПИЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поизпиля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изпилявам нещо леко и частично, не напълно; поизпилвам. — Поизпили тези грапавини. Δ — Поизпили дръжката на вратата, че заяжда. ● Обр. — Петърчо, на глухи ли приказвам? Аз ще бъда куриерът — каза Пасков и забелязал унилост на тесноокото лице на Петър Дачев, поизпили остротата на гласа си. Д. Вълев, 3, 161. поизпилявам се, поизпиля се страд.