ПОИЗПРА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от поизправя като прил. 1. Който е в положение, по-близко до отвесното от това, в което е бил; леко изправен1. С оправеното си стълбище и поизправена ограда къщата доби по-приветлив вид. Поизправена глава.
2. За тяло или част от тяло — който е изпънат, изопнат малко, донякъде; малко изправен1. Поизправена снага. Поизправен гръб.