ПОИЗПЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; поизпъ̀шкам, -аш, св., непрех. 1. Изпъшквам (в 1 знач.) леко, слабо. Изведнъж конят поиз- пъшка, отърси се, дори откъсна стрък трева и я задъвка. Й. Йовков, ЧКГ, 20.
2. Само несв. Изпъшквам (в 1 знач.) леко от време на време. Стана, пребрадена с черна забрадка .., поизпъшкваше и навремени сама си приказваше. Кр. Григоров, ТГ, 47.