ПОИЗТО̀ЧВАМ1, -аш, несв.; поизто̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Източвам1 (в 1 знач.) малко, в малко количество (течност). Поизточи водата от чешмата, че е топла. поизточвам се, поизточа се страд.
ПОИЗТО̀ЧВАМ СЕ несв.; поизто̀ча се св., непрех. Източвам се (в 1, 4 и 5 знач.) малко. — Водата от чешмата не се ли поизточи вече, че съм жадна? Δ Навалицата в нотариата се поизточи. Δ Зимата се поизточи.
ПОИЗТО̀ЧВАМ2, -аш, несв.; поизто̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Източвам2 (в 1 и З знач.) малко, леко нещо (обикн. шия); поизпъвам, поизопвам, пообтягам. — По каква работа? — поизточи врат той. — Лична — отсече Домна. Б. Болгар, Б, 80. Поизточил шия, конят препускаше в галоп.
ПОИЗТО̀ЧВАМ СЕ несв.; поизто̀ча се св., непрех. Източвам се малко; поиздължавам се. Напоследък синът ми се поизточи — още малко и ще ме настигне. Δ Откакто тръгна на работа, тя отслабна и лицето ѝ, закръглено преди, се поизточи.
ПОИЗТО̀ЧВАМ3, -аш, несв.; поизто̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Източвам3 (в 1 знач.) малко, донякъде нещо (обикн. нож, сечиво и др.). Един ден в края на август стана шумарската тлъка. Аз поизточих секирчето на каменното точило, отчупих малко хлебец от нощвите и тръгнах. Кр. Григоров, ОНУ, 113. поизточвам се, поизточа се страд.