ПОИЗТО̀ЧВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от поизточвам1 и от поизточвам се.

ПОИЗТО̀ЧВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от поизточвам2 и от поизточвам се.

ПОИЗТО̀ЧВАНЕ3 ср. Отгл. същ. от поизточвам3 и от поизточвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)