ПОИЗТРЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; поизтръ̀скам, -аш, св., прех. Изтръсквам нещо малко, леко; поизтърсвам, поотръсквам. Станков накриви кепето си, поизтръска куртката си и като мина пред Луканчето, каза нещо на часовоя. В. Нешков, Н, 173. — Поизтръскай покривката, преди да я прибереш. поизтръсквам се, поизтръскам се страд. и възвр.