ПОИЗТЪНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; поизтънèя, -èеш, мин. св. поизтъня̀х, прич. мин. св. деят. поизтъня̀л, -а, -о, мн. поизтънèли, св., непрех. Изтънявам1 малко, леко; поотънявам1. Войводата мигом долови недоумението на хората в кафенето .. През последните години той бе поизтънял, а черният сюртук с шест копчета го правеше още по-висок. Ст. Сивриев, ПВ, 70. Лицето на Ния Глаушева беше озарено от едва доловима усмивка — в очите ѝ, все още живи, будни, по устните ѝ .., макар и поизтънели — бледа следа от някогашната ѝ необикновена хубост. Д. Талев, ГЧ, 174. Пръв заговори непознатият монах. Имаше много надменност в говора му, та и силният му глас бе поизтънял от голяма напрегнатост. Д. Талев, ГЧ, 342. Ледът по реката бе поизтънял и се пропукваше тук-там.
ПОИЗТЪНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; поизтъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изтънявам2 нещо малко, леко; поотънявам2. — Трябва да поизтъните тази дъска — много е широка. поизтънявам се, поизтъня се страд.
ПОИЗТЪНЯ̀ВАМ СЕ несв.; поизтъня̀ се св., непрех. Изтънявам се малко, леко; поизтънявам1. Косата ѝ падаше встрани, очите ѝ Реноарови, усмивката ѝ Джокондина, само устните ѝ бяха поизбледнели и носът ѝ се беше поизтънил. Б. Болгар, ОП, 79. — Той е .. роден в Африка. — Негър? — попита Неси учудено. — Не, защо негър? Но и негър да беше, какво от това? — Нещо враждебно се поизтъни в деликатното ѝ гласче. П. Вежинов, БГ, 194.