ПОИЗЧЀРНЯМ, -яш, несв.; поизчèрня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изчерням малко, слабо, леко.

2. Само несв. Изчерням малко, слабо, леко от време на време, понякога.

ПОИЗЧЀРНЯМ СЕ несв.; поизчèрня се св., непрех. 1. Изчерням се малко, слабо, леко. Иван не чакаше заповед .. Вече се беше поизчернил .. Пипна широката лопата, която побираше цяла кофа въглища, и започна да хвърля сръчно. Ив. Бурин, НП, 41.

2. Само несв. Изчерням се малко, слабо, леко от време на време, понякога.


Източник: Речник на българския език (онлайн)