ПОКА̀ЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от покайвам и от покайвам се; покаяние, разкаяние, разкайване. А бих желал покайване да чуем — / не дързък тон зад вежливи слова. Сл. Красински, БН, 89.


Източник: Речник на българския език (онлайн)