ПОКО̀ТКВАМ, -аш, несв.; поко̀ткам, -аш, св., прех. Разг. 1. Коткам (в 1 и 2 знач.) малко, известно време. Понаминах тайничко и при няколко .. съветници от опозицията, поприказвах с тях, покотках ги, пообещах туй-онуй и .., склониха да пуснат по едно гласче за мене. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167. „Я да ги покоткам малко, да не им одера три кожи, а една.“ Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 303. Когато мъж ѝ не бе дома, тя имаше да поразговори и да покотка майка си. Й. Груев, КН 4 (превод), 83.
2. Само несв. Коткам (в 1 и 2 знач.) малко от време на време, понякога. покотквам се, покоткам се страд.
ПОКО̀ТКВАМ СЕ несв.; поко̀ткам се св., непрех. Разг. 1. Коткам се малко, известно време.
2. Само несв. Коткам се малко от време на време, понякога.