ПОКРЯ̀КВАМ, -аш, несв.; покря̀кам, -аш, св., непрех. 1. Крякам малко, известно време. Свраките излязоха от гората, минаха над лагера, покрякаха, но спокойно и отново се върнаха. Й. Радичков, СР, 14.
2. Само несв. Крякам малко от време на време. Погледът му [на Рало] падна на едни патки, които цапуркаха из локвата пред общината и радостно покрякваха. Ил. Волен, МДС, 68. От време на време покрякваше изтънко и скръбно жабче, изкачило се на върха на някое близко дърво. П. Михайлов, МП, 95-96.