ПОКУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; покумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Каня някого за кум, кръстник или за кума, кръстница. Тръгнала е малка мома / да си кръсти млада Бога. / Отишла при свети Васил, / покуми го, покани го / да си кръсти млада Бога. Нар. пес., СбВСтТ, 1.
2. Почерпвам. Първо либе до глава ѝ седа, / па си бръкна у десни джобове, / па извади три.. шекера, / та си Динка верно покуми. Нар. пес., СбВСтТ, 683. покумявам се, покумя се страд.