ПОКЪ̀ЛНА. Вж. п о к ъ л в а м.
ПОКЪЛНА̀, -èш, мин. св. -а̀х и поклèх, св., прех. Остар. и диал. Прокълна. „В тебе е пръстенът; видях го в ръцете ти“. Тая безсрамна клевета изпълни Мария с ужас, но нито ся разгневи, нито покле, нито пък ся препираше. Х. Пашов и др. ЦП, 28. Яз рекох да го [либето] покълна: / във гърне турски да седне, / и там да му е широко. Нар. пес., СбВСт, 690. Не покълнах Еленка, / ам покълнах майка хи, / реаката да я отнеасе. Нар. пес., СбНУ III, 52. ● К л е т в а п о к ъ лн а. Нар.- поет. Тежка го е клетва поклела: .. Девет годин болно лежи. Нар. пес., СбНУ X, 18.