ПО̀ЛАЗ, мн. няма, м. Диал. Полез; полаза, полазица, полазване2, полязване, полязник. — Добър ти е полазът, момко — рече ми бригадирът .. Купенът до вършачката се топеше пред очите ни. Н. Тихолов, ДКД, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)