ПОЛВЯ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Половяк; полвак. Съседите носеха с полвяци и кофи вода из щерните и въбелите си дворски. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 108. Два полвяка, един с бяло, друг с червено вино, се изстудяваха във воденичната вада. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 83.