ПОЛЀГВАМ, -аш, несв. (диал.); полèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Полягвам1, полягам1. Когато на Слав дотегнеше да стои в колата, прехвърляше се на буйни ездитни коне,.. А когато се умореше да препуска, полегваше отново на меките възглавки. Д. Рачев, СС, 129. Тато полегва до пещта да си почине. Т. Влайков, Пр. I, 241.