ПОЛЀНКА̀ ж. Диал. Полянка̀; поленчанка. — Поленка си ти, Севдано и не знаеш нашия балкан.. Хубав е той! Ц. Церковски, ТЗ, 160.

ПОЛЀНКА нареч. Диал. Полекичка. — Поленка да не събудите баща ви. СбНУ ХLII, 273.


Източник: Речник на българския език (онлайн)