ПОЛИГА̀ВЯМ, -яш, несв.; полига̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Лигавя нещо малко или кратко време. Шаро беше болен. Полигави хвърлената му топка, па я̀ изплю и пак легна с муцуна между лапите. полигавям се, полигавя се страд.

ПОЛИГА̀ВЯМ СЕ несв.; полига̀вя се св., непрех. Разг. Лигавя се, глезя се малко или за кратко време. Малката се полигави, пък като разбра, че баща ѝ е непреклонен и няма да ѝ даде шоколада, отиде при баба си.


Източник: Речник на българския език (онлайн)