ПОЛИКАРПЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Бот. Многоплоден.

Поликарпични растения. Бот. Многогодишни растения, които цъфтят и дават плод повече от един път през съществуването си (за разлика от монокарпичните).

— От гр. πολὔσ 'много' + καρπόσ 'плод'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)