ПОЛИКРА̀ИЩЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до с. Поликраище. За да бъдат в крак с времето, поликраищенските градинари преустроили работата си. ЗЗн, 1958, бр. 3836, 1. В поликраищенския район отглеждат хубав зеленчук.


Източник: Речник на българския език (онлайн)