ПОЛИМЀТРИЯ ж. 1. Муз. Едновременно съчетаване на два или повече различни тактови размера.
2. Литер. Използване на два или повече стихотворни размера в едно и също произведение.
— От гр. πολὔσ 'много' + μέτρον 'мярка, измерване'.
